Международната закрила в Румъния – бързи процедури, сътрудничество и улеснен достъп до гражданство за бежанците

Международната закрила в Румъния – бързи процедури, сътрудничество и улеснен достъп до гражданство за бежанците

Няколко аспекта на системата на предоставяне на международна закрила и интеграция в Румъния правят силно впечатление при нейното проучването – бързи процедури при предоставяне на международна закрила, добро сътрудничество между държавата и НПО и една от най-кратките и олекотени процедури за получаване на гражданство за бежанци в Европейския съюз. Краткият обзор е направен на базата на интервю с Еуджен Богдан Преда, интеграционен експерт от Румънския национален съвет за бежанците (Romanian National Council for Refugees/CNRR) и преглед на нормативната база и доклади, представящи информация за предизвикателствата и добрите практики пред търсещите и получилите международна закрила в Румъния.

Процедура на международна закрила и интеграционна програма

  Приемателни центрове

   Интеграционни центрове

Картата на Румъния, предоставена от Румънския национален съвет за бежанците (CNRR), показва, че на територията на страната има 6 центъра за настаняване и процедура на търсещи закрила и 12 интеграционни центъра. Първите се координират от Главния инспекторат по имиграцията към  Министерство на вътрешните работи. В рамките на тези центрове са настанени търсещите закрила, докато се разглеждат молбите им. Според румънското законодателство (Закон за убежището от 2006 г.) административната фаза на процедурата по закрила не може да надвишава повече от 90 дни. Експертната оценка на Еуджен Богдан Преда е, че „много рядко, дори почти никога, Главният инспекторат по имиграция използва целите три месеца, решенията идват много бързо, защото молбите не са чак толкова много“. Данни, предоставени от CNRR, показват, че от началото на 2020 г. до края на юли са подадени общо 1700 молби. За 2019 г. молбите и съответно получените статути са следните – 2587 молби, от които бежански статути – 287, субсидиарни статути – 276 и 722 нерешени случаи по данни на Дирекцията за убежище и интеграция към Главния инспекторат за имиграция (Directorate for Asylum and Integration, General Inspectorate for Immigration).

Двата статута на международна закрила, които предоставя Румъния, са бежански и субсидиарен, като те се дават за неопределен период от време, а валидността на документа е 3 години за бежански и 2 години за субсидиарен статут, като и двата статута предоставят еднакви права. Интеграционната програма в Румъния съществува от 2004 г., като нормативно тя е обвързана с Правителствена наредба 44 от 29 януари 2004 г. във връзка социалната интеграция на чужденци, които са получили международна закрила или право на пребиваване в Румъния, както и граждани на страни членки на Европейския съюз, Европейския икономически съюз и гражданите на Конфедерация Швейцария.

В рамките на 90 дни след получаване на международна закрила, получилите бежански или субсидиарен статут имат право да кандидатстват за интеграционна програма. Тя предоставя услуги, които са координирани от Главния инспекторат по имиграцията. Програмата включва настаняване в приемателните центрове или финансова подкрепа за наем; културна ориентация; курсове по румънски език (предоставени от Министерство на образованието), психологическа помощ и консултиране, социално консултиране, както и безвъзмездна финансова помощ от около 110 евро на месец за тези, които нямат никакъв доход. Възможността за настаняване в приемателните центрове става на базата на молба и се предоставя за 6 месеца с опция престоят да бъде удължен за още 6 месеца, но само ако в самите центрове има свободни места, защото те приоритетно се предоставят на търсещи закрила. НПО-тата се включват, за да допълнят услугите, които се предлагат от държавата. „Това е допълнителна помощ (complementary assistance), под формата на услуги и дейности в рамките на интеграционните центрове по места“, казва Богдан Преда. Става дума за втория вид центрове на картата или т.нар. интеграционните центрове, които са координирани от НПО в рамките на проекти, които се осъществяват на базата на грантове по програма ФУМИ. Важно е да се отбележи, че това не са физически центрове, а екипи към организациите по места, които предоставят допълнителни интеграционни услуги. Прави впечатление доброто сътрудничество между институции и неправителствените организации, което се дължи на годините съвместна работа: „защото в региони с повече бежанци, като Букурещ, Тимишоара, институциите свикнаха с нас, беше трудно в началото да се привлече тяхното внимание, да се изгради доверие, да се промени идеята им за НПО като цяло“.

Една от ключовите сфери, за да има успешна интеграция, е жилищното настаняване. Когато получил международна закрила няма възможност за самостоятелно настаняване и му бъде отказана възможност да остане в приемателните центрове, човекът/семейството може да се обърне към НПО (Jesuit Refugee Service/JRS), което по проект по ФУМИ, подпомага получилите закрила с финансова подкрепа за настаняване. Друга опция за бежанци в подобна ситуация е да се кандидатства за социално жилище в местното кметство, но процедурите са много дълги. Получилите международна закрила в Румъния най-често намират жилище чрез НПО или със собствени средства. В самите центровете остават само най-бедните бежанци и за не повече от 2-3 месеца, докато си намерят работа. Към края на 2019 г. броят им е общо 114 в шестте приемателни центрове в страната (AIDA, Country report: Romania, 2019:146). Ролята на JRS, организацията, което подпомага жилищното настаняване на бенефициентите на международна закрила, продължава да изпълнява проекта „Нов дом“, финансиран от националната програма ФУМИ, като за 2019 г. 241 са бенефициентите, които са получили частична или цялостна подкрепа за наем и/или други комунални услуги. (AIDA, Country report: Romania, 2019:12). JRS има и функция на медиатор. По думите на Еуджен Богдан Преда: „Без да знаеш езика, когато си чужденец, е трудно да си намериш жилище сам. Наемодателите в някои случаи са възрастни хора, които искат да дават къщата си под наем, но имат нужда от някой местен, който да помогне и да гарантира, че всичко ще е наред“.

По неофициални данни на територията на Румъния има приблизително 6 хиляди бежанци. Освен Букурещ, други градове с бежански групи са Тимишоара, Клуж-Напока, Яш, Костанца, Бая Маре и други. Като цяло разнообразието от групи е голямо. Основните страни на произход са Сирия, Ирак, Афганистан, Иран, Турция, Сомалия, Етиопия, Еритрея, Судан, Пакистан. Различните общности не са големи и са фрагментирани.

Позитивни стъпки към интеграция

Няколко позитивни аспекти, относно интеграцията на получилите международна закрила в румънското общество се открояват в страната. Първият е бързата и лека процедура за получаване на румънско гражданство. Според Закона за румънското гражданство (Act on Romanian Citizenship), получилите бежански статут могат да кандидатстват за гражданство 4 години, след като са влезли в страната, а тези със субсидиарен статут – след 8 години. Богдан Преда отбелязва, че „това е една от най-бързите и леки процедури в Европа. Файлът, с който се кандидатства за гражданство, не е толкова сложен“. Изискват се следните документи: доказателство, че човекът е пребивавал в Румъния повече от 4 години; други документи/дипломи от страната на произход, но те не са задължителни; договор за работа през последните 3 години; договор за наем. Останалата част от пакета с документи се прави при нотариус. Документите се одобряват от Националните власти за гражданство (National Authority for Citizenship) и се обработват от тях между 6 до 9 месеца, след което се насрочва среща за интервю. За  интервюто кандидатът за румънско гражданство трябва да демонстрира добри знания по румънски език, „не толкова граматика, колкото разговорен румънски, да може да пише, да покаже добро слушане с разбиране“. В Румъния няма изискване за сертификат за владеене на румънски език. Също е важно да се покажат знания по история, география, култура, да се познава конституцията на страната. След успешно преминало интервю, на което кандидатът е одобрен, „процедурата приключва много бързо“.

Освен гражданството, което Еуджен Богдан Преда изтъква като позитивен аспект, друга важна характеристика в Румъния е ниската дискриминацията. Като цяло в страната няма престъпления на базата на омраза, нео-нацисти, хора, които бият по улиците. Изследване, направено от Румънската академия на науките, през 2018 г. разграничава три групи от хора в обществото, спрямо отношението им към бежанците. Богдан Преда ги изброява така: „има група хора, които са срещу бежанците, често те имат крайно десни виждания, националистически нагласи, но те са малко на брой; има друга група, които са за бежанците, за мигрантите, включително аз, и моите колеги, които имаме позитивен образ за бежанците и мигрантите като цяло; и между тези две групи има голяма категория хора, мнозинството, които нямат ясна позиция. Те не са добре информирани по тези теми, не са виждали бежанци и мигранти в Румъния, те имат други проблеми, които са им приоритет, те не са настроени враждебно, но не са и за бежанците, те имат идеята, че на бежанците трябва да се помогне, защото това са хора, които бягат от конфликти, война, преследване, но как да им се помогне в Румъния, те не мислят за това“.

За да се работи в посока промяна на нагласите, CNRR организира най-разнообразни събития: „Правим общностни срещи за овластяване, за социализация, между бежанци, мигранти и местни хора. Понякога правим тематични срещи за изкуство, история, като събираме бежанци и румънци, за да се срещат, да си говорят за историята на Румъния, просто един с друг. Обръщаме се към обществото всеки път, когато имаме случай. Ходим и правим представяния във факултети в университета в Букурещ. Участваме в One World Film Festival, който е голямо нещо в Румъния, всяка година ни канят, за да говорим за бежанците, за миграцията, да представим филм по тези теми. С университетите правим лекции, всеки път, когато сме поканени, например, във факултетите по „Политически науки“, „Социология“, „Публична администрация“. Правим стажове. В Румъния, за да завършиш университет, трябва да имаш практика, например, през втората година, един курс е практика. Например, Факултетът по „Социология или социална помощ“ ни изпраща 10 или 15 студенти, които ние обучаваме, те са стажанти, помагат ни с дейностите, учат от нас как да работят с бежанци“.

COVID-19 предизвикателства 

С увеличаване броя на случаите на COVID-19 в Румъния са предприети рестриктивни мерки и в приемателните центрове, наложени от Главния инспекторат по имиграция. По време на изолацията (lockdown) в страната (март-май 2020 г.) е ограничена възможността на свободно движение извън приемателните центрове на търсещите и получили закрила. Въведен е и вечерен час, но изключения са правени при сключен трудов договор и други належащи нужди (прегледи, други). Също така новопристигналите престояват 14 дневен карантинен период. Медицинска помощ, пазаруването и други дейности са се извършвали със съдействие на Главния инспекторат по имиграцията. Всичките правила, които се отнасят за румънските граждани, се отнасят и за търсещите и получили международна закрила.

Най-голямото предизвикателство на COVID-19 е, че много бежанци остават без работа. Тъй като част от тях работят в хотели, ресторанти, кафенета, а те затварят по време на изолацията, много от тях загубват работата си. Румънското правителство предоставя помощ на компаниите, които имат финансови затруднения, като техните работниците имат право да отидат и да подадат молба за техническа безработица (technical unemployment). Процедурата изисква работодателите да подготвят документи за своите работници, да ги изпратят на правителството, което да изплати на работника около 85% от заплатата. Много ресторанти обаче поставят бежанците в ситуация да подпишат молби за напускане без възможност да получат помощ, по думите на Еуджен Богдан Преда: „а когато подпишеш напускането си, ти не получаваш нищо, защото напускането е доброволно, работодателите казват „ресторантът се затваря, подпиши този документ“, бежанецът не разбира какво подписва и след това чува от приятел, че той и неговият работодател са могли да кандидатстват за финансова помощ, но вече е късно“. За да се погрижат за бежанците в тази ситуация, CNRR подготвят постери, брошури и се опитват да разпространят посланието: „Моля, не подписвайте никакви документи, които работодателят ви дава, питайте нас първо, защото можем да ви помогнем“. Но много подписват и не получават нищо.

Друго предизвикателство на COVID-19 е в сферата на образованието, когато всички ученици минават в онлайн форма на обучение. Румънското правителство работи, за да предостави таблети, телефони и интернет достъп на всички деца, така че да могат да участват в обучителния процес. За бежанците се оказва предизвикателство да имат достъп до устройства и до интернет. Експертното мнение на Еуджен Богдан Преда е, че е „важно бежанците да не бъдат дискриминирани, защото те имат същите права като румънците, и би трябвало да им се осигуряват същите възможности като тези на румънците“.

Предизвикателства отвъд COVID-19

Друга голяма пречка пред бежанците отвъд COVID-19 е изискването за диплома, за да може получилият международна закрила да продължи своето образование или да бъде назначен на позиция, която отговаря на квалификацията, която има. Записването в университет зависи от диплома за средно образование от страната на произход или от друга страна, което гарантира правото на достъп до университетско образование.

Пак липсата на документ, който доказва формална образователна степен, е причината много бежанци да нямат достъп до квалификационни курсове и квалифицирана работна позиция. Еуджен Богдан Преда обяснява ситуацията така: „В Румъния трябва да имаш диплома за дадена квалификация. Например, ти си Ахмед, отиваш в една компания и казваш, че си най-добрият инженер в света. Работодателят казва, че не го интересува колко си добър, а иска диплома, защото трябва да напише в твоя договор, че ти си инженер, а в твоя файл на служител – да има диплома, защото при проверка и липса на диплома, работодателят подлежи на санкции“. Много бежанци имат много добри умения, могат да готвят, добри са в строителството, в изкуството, в продажбите. Това са умения, които са добили в страната си на произход, като са учили или с практика, без да имат формално образование. Но, ако са без диплома/квалификация, законът в Румъния не позволява да бъдат назначени на позицията, за която са учили. Няма алтернативи, с които да се докаже знанието. Така в много случаи бежанците работят на позиции, които не отговарят на техните квалификации, съответно получават по-ниски заплати, защото в договора им пише неквалифициран или без образование.

Друга сфера, в която може да се търси подобрение на ситуацията в Румъния в момента, е здравното осигуряване. Според Еуджен Богдан Преда минус на интеграционната програма е липсата на здравни осигуровки в нея. Експертът е на мнение, че е добре здравното осигуряване да бъде включено в програмата поне за една година. Неговите наблюдения показват, че за самите бежанци е проблематично да имат здравни осигуровки, ако нямат трудов договор. Така в ситуация на пандемията от COVID-19 и безработица достъпът до здравни услуги се оказва още по-голямо препятствие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *