Хората без гражданство в България: съществен напредък в закрилата им и оставащи проблеми

Хората без гражданство в България: съществен напредък в закрилата им и оставащи проблеми

Д-р Валерия Иларева, адвокат, Фондация за достъп до права – ФАР*

През 2012 г. България ратифицира Конвенцията на ООН за статута на лицата без гражданство от 1954 година и Конвенцията на ООН за намаляване на случаите на лица без гражданство от 1961 година. Оттогава насам страната ни постигна значителен напредък в отношението си към хората без гражданство. Промените са следствие от плодотворно сътрудничество между Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и българските държавни институции, както и усилията на организации на гражданското общество, включително чрез съвместната работа с Европейската мрежа за лицата без гражданство (ENS, European Network on Statelessness).

Съществен напредък

През декември 2016 г. бяха приети изменения и допълнения в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), с които се въведе процедура за предоставяне на статут на лице без гражданство. Процедурата започна да се прилага от 2017 г. след съответни изменения в Правилника за прилагане на ЗЧРБ. Така България стана една от 20-те държави в света, които имат процедура за идентификация на лица без гражданство. През 2019 г. беше постигнат допълнителен напредък в защитата на лицата без гражданство чрез въвеждане на разрешение за продължително пребиваване за притежателите на статут на лице без гражданство и чрез преодоляване до голяма степен на предишното изключване на незаконно пребиваващи лица без гражданство от статута на лице без гражданство.

Значима промяна настъпи през април 2019 г., когато България измени ЗЧРБ, за да предвиди право на разрешение за продължително пребиваване (за подновяем период от до една година) за притежателите на статут на лице без гражданство (промяната влезе в сила на 24 октомври 2019 г.). Това дава на признатите лица без гражданство правото да пребивават законно в България, като ги предпазва от третиране като мигранти без документи и в риск от задържане. Разрешението за продължително пребиваване, обаче, не позволява достъп до пазара на труда, социално подпомагане и здравно осигуряване, което оставя хората без гражданство в неравностойно положение.

Друга приветствана промяна бе да се ограничи възможността хората без гражданство да бъдат изключвани от статута на лице без гражданство. Преди измененията от 2019 г. българският закон предвиждаше отказване на статут на лица без гражданство, които са влезли или пребивавали в страната нередовно. След измененията незаконното влизане и престой не са самостоятелно основание за изключване, ако кандидатът попада в определението за лице без гражданство. Ползите от тази промяна се виждат в практиката на съдилищата в България. Например в случая на лекаря без гражданство от Кувейт, Сагър Ал-Анези, чиято история беше публикувана в този блог след съвместна кампания на ФАР и ENS за освобождаването му от имиграционно задържане, Административен съд – София град и Върховният административен съд постановиха, че директорът на Дирекция „Миграция“ вече не може да се позовава на незаконното влизане и престой, за да му откажат статут на лице без гражданство.

Още добри новини дойдоха през 2020 г., когато България оттегли резервата, направена по чл. 31 от Конвенцията за статута на лицата без гражданство, отнасящ се до защитата срещу експулсиране на лицата без гражданство. Законът за оттегляне на резервата беше обнародван и влезе в сила на 25 септември 2020 г. Все още обаче действат резервите на България по отношение на член 7, параграф 2 (освобождаване от принципа на взаимност), член 21 (настаняване в жилища), член 23 (държавна помощ), член 24, параграф 1, буква б) (социална сигурност), член 24, параграф 2 (право на обезщетение за смърт на лице без гражданство в резултат на трудова злополука или професионална болест), член 24, параграф 3 (разширяване на преимуществата от споразумения, сключени между договарящите държави за лица без гражданство), член 27 (документи за самоличност) и член 28 (документи за пътуване) от Конвенцията за статута на лицата без гражданство.

Нерешени проблеми

Въпреки посочените положителни развития процедурата за предоставяне на статут на лице без гражданство в България далеч не е съвършена и има съществени недостатъци в практическото й приложение, които се нуждаят от приоритетно решаване. На първо място, Дирекция „Миграция“ продължава практиката си да прекратява процедурата за предоставяне на статут на лице без гражданство, вместо да отказва статут на лице без гражданство по същество. Прекратяването на процедурата обикновено се основава на невъзможността на кандидата да представи поискан писмен документ в изключително кратък период от време (обикновено три дни). Това отслабва ефективността на средствата за правна защита за кандидатите, тъй като дори ако спечелят съдебното дело, съдът може само да задължи Дирекция „Миграция“ да продължи процедурата, но не и да признае статут на лице без гражданство.

На второ място, хората без гражданство, които пребивават в България без документи, продължават да са изложени на риск да бъдат задържани, когато се явят пред властите да подадат заявлението си за статут на лице без гражданство. За разлика от процедурата за бежански и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците, по време на процедурата за статут на лице без гражданство кандидатите нямат защита под формата на разрешение за временно пребиваване. В резултат на това лицата без гражданство нямат достъп до основни социални права и могат да бъдат подложени на произволно и продължително задържане. Една от много подобни истории за произволно задържане е случаят на 56-годишния г-н Е., на когото предоставяме правна помощ като част от партньорското споразумение между ФАР и ВКБООН. Г-н Е. живее в България от 1992 г. насам. През август 2020 г. при рутинна проверка на документи за самоличност полицията установява, че той няма такива и го поставя в имиграционно задържане въз основа на заповед за връщането му от 2006 г. Административният орган не отчита обстоятелството, че г-н Е. вече е бил задържан с цел връщане преди 13 години за около 15 месеца. При съдебното обжалване на заповедта от 2020 г. Дирекция „Миграция“ сочи, че не разполага с данни за предходния период на задържане предвид изчисляване на максимално допустимия общ срок от 18 месеца на задържане с цел връщане. Г-н Е. не е идентифициран като лице без гражданство от задържащия орган, а е записан като гражданин на държава, която при предходното му задържане е дала официален отговор, че той не е неин гражданин. Понастоящем г-н Е. се старае да докаже пред съда липсата на разумна възможност за връщането му и обстоятелството, че задържането му е произволно и неоправдано.

На трето място, през юли 2020 г. Министерски съвет внесе в Народното събрание изключително тревожни предложения за изменение на ЗЧРБ, които предвиждат изключване от статута на лице без гражданство на лица, които са притежавали документ за самоличност, който не е подновен, както и на лица, на които е издадена заповед за връщане поради незаконен престой. Такива мерки, ако бъдат приети, биха създали пречки пред по-голямата част от хората без гражданство в България да получат достъп до защитата, която им се полага. Тези предложения противоречат на изчерпателния списък на изключващите клаузи в Конвенцията от 1954 г. за статута на лицата без гражданство.

Поглед към бъдещето

България трябва да продължи по пътя към усъвършенстване на своето законодателство и практика за защита на хората без гражданство. Правителството трябва да предприеме конкретни стъпки за подобряване на признаването на статута на лице без гражданство и да гарантира, че служителите са обучени да идентифицират и да вземат под внимание липсата на гражданство. Уязвимостта на лицата без гражданство стана още по-осезаема по време на кризата COVID-19, тъй като без документи за самоличност достъпът до основни права е невъзможен. ФАР ще продължи своята работа, както чрез предоставяне на информация и пряка правна помощ на лица без гражданство, така и чрез застъпване за реформи, за да се запълнят останалите пробойни в системата. Това включва непрекъсната работа в партньорство с ВКБООН и ENS и комуникационни дейности, които дават възможност на лица без гражданство в България да разкажат своите истории и да бъдат видени от обществото. Крайната цел и това, което движи нашата работа напред, е да подкрепим хора като г-н Е., д-р Сагер и останалите да не бъдат заключени в правен вакуум, а да получат справедливостта и уважението, които заслужават.

Фондация за достъп до права – ФАР е българска неправителствена организация, учредена в обществена полза. Фондацията работи за: утвърждаване на ефективни механизми, които да гарантират практически достъп до права и ефективна защита срещу произволно лишаване от права; повишаване на институционалната и обществената информираност, чувствителност и ангажираност с необходимостта да се адресират системни проблеми в достъпа до основни човешки права в България; развиване на благоприятна правна среда в съответствие с Европейските и Международните стандарти за защита на човешките права и утвърждаване на най-добрите практики в достъпа до права. Повече информация за проекти, кампании и дейности може да се намери тук.

Опитът на адвокат Валерия Иларева в сферата на бежанското и имиграционното право започва през 2001 г. като студент в Правната клиника за бежанци и имигранти на Софийски университет. Когато през 2006 г. се вписва като адвокат, тя вече е работила по правните случаи на стотина чужденци в уязвимо положение в страната. През 2011 г. придобива степен „доктор“ в режим на двойна докторантура между СУ „Св. Климент Охридски“  (Международно публично право) и Мадридски университет Комплутенсе (Международна миграция и социална интеграция). Валерия Иларева участва в многобройни курсове и семинари по бежанско и имиграционно право в Оксфорд, Будапеща, Брюксел, Флоренция и др. Тя е българският член на Академичната мрежа „Одисеус“ за правни изследвания в областта на убежището и миграцията в Европа, на Европейската мрежа на имиграционните адвокати (EILN) и на Мрежата за легална миграция към Европейската комисия. Валерия Иларева защитава и представлява своите доверители пред съдилищата, в това число както национални съдилища в България, така и европейски такива като Европейския съд по правата на човека в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург. Валерия Иларева е основател на Фондация за достъп до права – ФАР.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *