Съвет на жените бежанки в България: Имаме три пъти повече работа след започване на Ковид-19

Съвет на жените бежанки в България: Имаме три пъти повече работа след започване на Ковид-19

Съветът на жените бежанки в България е сред основните неправителствени организации, основана и официално регистрирана през 2003 година, която оказва социална, хуманитарна и психологическа подкрепа на търсещи и получили закрила лица. Работата им е свързана с помощ на бежанци и лица търсещи закрила в процеса на тяхната интеграция в България. Организацията цели защита на човешките права, подкрепа на социалната интеграция на бежанците в България, създаване на по-добра среда за зачитане на правото на човешко и справедливо отношение, ангажиране на българските граждани и институции в процеса на гарантиране на правото да се  получи помощ, без да се накърнява човешкото достойнство. През 2019 година СЖББ са оказали помощ на 1150, а от януари до юни 2020 на 563 лица, търсещи закрила, работейки по няколко проекта: „Комплексна интеграционна подкрепа за легално пребиваващи граждани на трети държави“, финансирани от Фонд „Убежище, Миграция и Интеграция“ на ЕС; „Социална медиация и обществена подкрепа за бежанци и лица, търсещи закрила“, финансиран от ВКБООН; „SAVE – Speak out against violence”, засягащо темите свързани с здравето и насилие основано на пола, финансирани от УНИЦЕФ. СБЖЖ разработва и няколко брошури, свързани с противо епиделомогичните мерки и пандемията от COVID-19, списък с организации, работещи с бежанци, информация за равенство на половете, насилие, основано на пола и правна рамка, тетрадка за момичета тийнейджъри, бежанци и търсещи убежище, преведена на арабски, фарси и кюрдски, както и вътрешни правила за работещи със случаи на насилие, основа на пола. Сред основните акценти в дейностите на СЖББ са инициативи, свързани с обучение и адаптиране на деца бежанци в местните български училища, посещения на училища с цел споделяне на информация относно страните на произход, културата и традициите на децата бежанци, изследвания сред ученици на възраст от 11-14 години, родители и учители по теми, свързани с онлайн безопасността и разграничаване на фалшиви новини.  

 

В следващите редове г-жа Линда Ауанис, председател на СЖББ и г-жа Радостина Белчева, експерт „Набиране на средства и застъпничество“ ще споделят част от възгледите си относно нагласите на българите към бежанците и лицата, търсещи закрила. 

Мислите ли, че българското обществото се интересува от проблемите, с които се сблъскват бежанците? 

Радостина: Въпросът може да се раздели на две – формирането на обществено мнение от страна на медиите и това на отделни хора, които се интересуват от личната история и съдба на лицата, търсещи закрила и бягащи от войната.

Медиите играят огромна роля във формирането на общественото мнение. През март, когато Ердоган отвори границите на Турция, в България нямаше много бежанци, но въпреки това страховете на българите се увеличиха. След обявяването на пандемията от COVID-19, страховете на хората се пренасочиха. Сами виждате колко силно влияние имат медиите. От друга страна, винаги се намират хора, които действително се интересуват от препятствията, през които преминават лицата, сблъскали се с войната и последиците от нея. Именно тази част от българите в повече случаи са тези, които ни оказват помощ. 

Линда: Имала съм случай преди години, при който моя съседка, с която всяка сутрин сме общували и сме се поздравявали, спря да разговаря с мен с думите: „Не ви искам повече тук, защото вземате от нашите пари“. Беше гледала предаване по телевизията, в което се е коментирало колко са социалните помощи за бежанците, тогава се говореше, че държавата им дава по 1200-1300 лева на месец. Както всички тук знаем, това не е истина. От 2014 г. насам няма интеграционна програма за бежанците. Веднага щом едно лице, търсещо закрила, получи статут, държавата спира да му осигурява подслон, храна и достъп до здравеопазването. Той има 14 дни да напусне приемателно-регистрационния център и да намери квартира и работа, което за такъв малък период от време е почти невъзможно. Тези факти обаче не са известни на широката общественост и рядко се изнасят в публичното пространство.

Кой помага и подкрепя дейностите на Съвета на жените бежанки?

Радостина: По принцип работим по проекти, които се финансират от УНИЦЕФ и ВКБООН. Имаме както корпоративни, така и частни дарители. Българи са тези, които даряват. Намират се и бежанци, които помагат на бежанци. Например, когато заминават за чужбина по една или друга причина и има останали непотребни вещи, идват при нас и ги връщат с идеята, че могат да послужат на някой друг. 

Как се отразява на Вашата работа ситуацията с пандемията около Ковид-19 ?

Радостина: Ситуацията преди Ковид-19 беше една, след като се появи вирусът, е съвсем друга. Неправителствените организации като нас нямат достъп до лагерите от март насам. Независимо, че не сме на терен в регистрационно-приемателните центрове, нашата работа се усложни и се увеличи тройно. Ние не затворихме врати, работихме през цялото време, като създадохме страница във фейсбук на арабски и фарси, която да информира лицата за случващото се в страната и промените около мерките и извънредното положение. Голяма част от хората загубиха работата си, което респективно се отрази и на нашата работа, тъй като все повече хора се обръщат към нас за помощ.

Какво ви мотивира да продължавате да работите и да помагате на бежанците, въпреки трудностите?

Радостина:  За нас да знаем, че сме помогнали да един човек или на едно семейство, е постижение. Това да видиш желанието на едно дете да се учи и с нетърпение да чака учебниците си, е мотивацията, която ни кара да продължаваме да работим с всички сили.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *