Момчил Баев, доктор по социална медицина
Проф. д-р Анжелика Велкова, дмн, Катедра по Социална медицина, МУ – София
Неблагоприятните последици от миграцията върху здравето могат да се наредят сред основните рискове, които тя крие. Докато фактите показват, че здравните рискове са основно за самите мигриращи, много граждани на ЕС, включително в България, виждат заплаха в новодошлите за своето здраве. Страховете се разпростират както сред широката общественост, така и сред медицинския персонал. Основна грижа пред ЕС и организации като СЗО и Европейския център за превенция контрол на болестите (ECDC) е готовността на националните здравни системи да управляват потенциални кризисни ситуации при неконтролируем приток на бежанци. Съществуват редица съображения, които се взимат под внимание, като възможността за пограничен здравен контрол и медицинско обслужване на всички новодошли. Не всички държави-членки имаха подобна подготовка през 2013 г., когато броят на бежанците в Европа започна драстично да се увеличава, което наложи, в условия на спешност, да се създава допълнителна инфраструктура и да се обучават кадри за тази дейност.
Един от най-важните рискове, който трябваше да бъде предотвратен в първите години на бежанската криза, беше превенцията на инфекциозни заболявания, някои от които редки за ЕС. ECDC още в началото на 2014 г. предприе инициатива, с която си постави за цел да оцени прилагането на скринингови програми за инфекциозни болести (ИБ) в ЕС, да оцени мнението на националните експерти по въпросите за такъв скрининг и да изследва връзката между пропорцията на търсещите международна закрила в популацията и прилагането на скринингови програми. За целта ECDC се допита до всички 28 държави членки и техните номинирани експерти, 27 от всички 28 експерти отговориха. Резултатите от това допитване показват, че 16 от отговорилите (59,2%) имат действащи скринингови програми, а 15 (55,5%) имат национални ръководства по въпроса. В резултат ECDC издаде „Публично-здравно ръководство за скрининг и ваксинация за инфекциозни болести сред новопристигащи мигранти в ЕС/ЕИП“. Основната цел на това ръководство е да предостави научни насоки, базирани на оценка на доказателства, събрани чрез таргетирани публично-здравни интервенции, да подпомогне ефективен скрининг и ваксинация за приоритетни ИБ сред новопристигнали мигрантски популации в ЕС/ЕИП. С това се поставя задачата да се подпомогнат страните-членки да разработят национални стратегии за засилване превенцията и контрола на ИБ сред мигрантите и да посрещнат здравните нужди на тези популации. Анализът на ECDC показва, че е рентабилно да се инвестира в скрининг на мигранти от всички възрасти, посочвайки редица конкретни ИБ.
Право на здравеопазване за търсещите и получили международна закрила в България
Организацията на здравните услуги за търсещите закрила в България се случва съгласно разпоредбите на здравното и миграционно законодателство, разгледани по-долу и като цяло следва някои добри европейски практики, препоръчани от ECDC. Основните нормативни документи у нас, уреждащи тези въпроси, са Закон за здравето, Закон за здравното осигуряване, Закон за убежището и бежанците, Кодекс за социално осигуряване и някои други законови и подзаконови нормативни актове.
Съгласно действащото законодателство в България, по време на производството всички лица, търсещи международна закрила, са здравно осигурени и получават безплатни медицински услуги при условията и в размера, определен за българските граждани (съгласно чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУБ). За осигуряване на правото на достъп до здравни услуги, Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ) уведомява ежемесечно Националната агенция за приходите за търсещите международна закрила лица, имащи право на здравно осигуряване. Във връзка с медицинското обслужване в Териториалните поделения (ТП) на ДАБ, едва през 2018 г. са приети и се ползват Указание за предприемане на мерки при случаи за заразни инфекциозни болести (СД-22/1/12.01.2018 г) и Указание за уеднаквяване практиката в здравните кабинети на ДАБ (СД-524/23.10.2018 г), разгледани долу.
Всички настанени в центровете лица трябва да бъдат регистрирани при общопрактикуващ лекар (ОПЛ), за да получат достъп до специализирано лечение чрез издаденото от него направление, в случаите, когато това е необходимо. Предизвикателството за ангажиране на такъв лекар се оказва сериозно. Агенцията провежда няколко кръга преговори с Националната здравноосигурителна каса, но малко лекари се ангажират с регистрирането на голям брой търсещи закрила. Според БЧК местните лекари са демотивирани от факта, че пациентите са чужденци, говорещи друг език, което прави общуването и поставянето на диагнози много трудно. Освен езикови, затрудненията са свързани и с невъзможността за дерегистрация на пациенти (това става само лично от пациента при избор на друг ОПЛ).
Здравно обслужване и практика в центровете на ДАБ
Съгласно Устройствения правилник на ДАБ, ТП организират и координират дейностите по задължителното медицинско изследване на чужденците, подали молба за международна закрила, и организират дейностите по осигуряването на медицинска и психологическа помощ на настанените в центровете чужденци.
Във всички ТП на ДАБ има обзаведени и оборудвани здравни кабинети, съответстващи на предмета на дейността им и съобразно изискванията на Министерство на здравеопазването. За обслужването на здравните кабинети е назначен медицински персонал на щат към ДАБ и по граждански договори. През 2019 г. в здравните кабинети медицинските грижи са осъществени от общо 11 наети лица: шестима лекари, един фелдшер и четири медицински сестри.
Пълният списък с дейности на здравните работници в центровете за настаняване са описани в чл. 29 от Вътрешните правила на ДАБ. Основна дейност на медицинските лица и социалните експерти към Агенцията е насочването и записването при ОПЛ на търсещите международна закрила. ДАБ не поддържа база данни с имена на общопрактикуващи лекари, които са склонни да обслужват търсещи закрила лица. Агенцията не провежда обучения на лекари за спецификите на работата с търсещи закрила.
Съобразно чл. 29, ал. 6 от ЗУБ, здравните кабинети осъществяват дейности по:
- първоначални изследвания при регистрация на лицата, подали молба за закрила;
- постоянно медицинско наблюдение;
- оказване на първа медицинска помощ;
- контрол върху хигиенното състояние на лицата;
- текущ контрол за спазване на хигиенните изисквания;
- изготвяне и поддържане на медицинска документация за всяко лице.
При регистрация и настаняване в ТП на Агенцията, търсещите международна закрила чужденци се подлагат на задължителен медицински преглед и изследвания в оборудваните здравни кабинети. Медицинските лица, обслужващи здравните кабинети, извършват следните дейности по време на първичния медицински преглед:
– Преглед за въшливост и скабиес (ектопаразитози);
– Измерване на кръвно налягане;
– Преслушване (аускултация) на бял дроб и сърце;
– Снемане на анамнестични данни за здравословното състояние;
-Обстоен преглед на наличната медицинска документация, ако пациентът има такава;
– Вземане на биологичен материал за изследване за малария, чревни паразити и чревно носителство;
– Вземане на кръв за изследване за ХИВ и Васерман (за сифилис) (при писмено съгласие на пациента).
Съгласно Указание за предприемане на мерки при случаи за заразни инфекциозни болести на ДАБ, при случай на съмнение за инфекциозно заболяване, лицето се придружава до болнично заведение с инфекциозно отделение. В случай на потвърждаване на инфекциозно заболяване, болничното заведение уведомява ДАБ и РЗИ по местоживеене на заболялото лице. При потвърдена диагноза ДАБ получава указание от РЗИ за предприемане необходимите противоепидемични мерки.
Първичният медицински преглед по чл. 29, ал. 4 от ЗУБ за лицата, търсещи закрила, определя и дали кандидатът принадлежи към уязвима група, включително дали е жертва на сексуално и основано на пола насилие (СОПН), и дали той/тя има конкретни специфични потребности. През ноември 2018 г. Европейската комисия реши да изпрати официално писмо до България относно неправилното прилагане на законодателството на ЕС в областта на убежището, като една от сферите с идентифицирано несъответствие между норма и практика е именно липсата на правилна идентификация и подкрепа на уязвимите лица, търсещи закрила. Комисията установи, че недостатъците в българската система за убежище и свързаните с тях служби за подкрепа са в нарушение на разпоредбите на законодателството на ЕС в областта на убежището и Хартата на основните права на ЕС.
През 2019 г. при необходимост от специализирана медицинска помощ или настаняване в болнично лечебно заведение, ДАБ е оказала съдействие на чужденците и чрез:
– осигуряване на преводач/медиатор;
– осигуряване на транспорт на агенцията (при нужда);
-съпровождане от социален експерт на агенцията до диагностично-консултативни центрове и лечебни заведения;
– заплащане на такси и медицински услуги, които не са включени в полагащия се по закон здравен пакет, като необходимите финансови средства са осигурени от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
Здравно-профилактичната дейност е сред нормативно установените функции на здравните специалисти, работещи в структури на ДАБ. Според Указание за предприемане на мерки при случаи на заразни инфекциозни болести на Председателя на ДАБ, медицинските специалисти от РПЦ два пъти месечно организират здравни беседи за пребиваващите в съответния център относно заразните заболявания от Списъка за заразните и паразитни болести, които подлежат на регистрация, съобщаване и отчет. На тримесечие медицинските специалисти разработват и предлагат на Директора на РПЦ план за утвърждаване на темите на тези беседи.
От събраните данни става ясно, че и през 2019 г. медицинските лица организират регулярно информационни беседи на здравна тематика с настанените чужденци. По време на беседите се обсъждат различни здравни въпроси – поддържане на чистота и хигиенни навици, вирусни заболявания, скабиес (краста), ХИВ/СПИН, въшливост, туберкулоза, сифилис, варицела, морбили и паротит, хепатит, предпазване от нежелана бременност, заболявания, предавани по сексуален път и др., с цел превенция и повишаване на тяхната информираност по конкретната тема.
Първичната профилактика на заболяванията се осъществява от ДАБ в тясно взаимодействие и сътрудничество с ВКБООН, с общинските органи, както и с БЧК и други организации, работещи на терен в ТП на ДАБ, при което последните предоставят информация и при поискване, контрацептивни средства на настанените лица.
В ТП на ДАБ е осъществяван контрол върху хигиенното състояние на лицата и текущ контрол за спазване на хигиенните изисквания, както и е извършвано регулярно обезпаразитяване на всички помещения в центровете.
Медицинските досиета на настанените чужденци в ТП на ДАБ съдържат медицинска карта и копия на налични медицински документи. В здравния кабинет се води задължително необходимата документация, съгласно разпоредбите на МЗ. Документацията съдържа Амбулаторен дневник, Тетрадка манипулации и Тетрадка за положителни резултати. Съгласно т. 3 на Указание за уеднаквяване практиката в здравните кабинети на ДАБ, медицинската документация се съхранява в здравния кабинет за срок от 3 години.
Агенцията поддържа наличности от медицински консумативи и лекарства за оказване на първа медицинска помощ при спешни състояния (съгласно Приложение 2 на Указание за уеднаквяване на практиката в здравните кабинети на ДАБ), като стриктно се следи за срока на тяхната годност.
През 2019 г. медицинските лица са предоставили на нуждаещите се от лечение чужденци общо 2686 лекарствени средства. В здравните кабинети, освен вземане на кръвни проби, са извършени и 570 друг вид манипулации: поставяне на инжекции, глюкотест, обработка и превръзки на рани, тест за бременност и др.
Епидемични събития и новият контекст на COVID-19
В предходните пет години преди началото на епидемията от COVID-19, в центровете на ДАБ възникват редица здравни ситуации, дължащи се главно на неадекватни хигиенни условия. Подобни примери са от 2014 година:
– 300 души, настанени в приемателен център в с. Ковачевци, са поставени под карантина след 7 случая на варицела;
– В РПЦ в кв. „Военна рампа“ са открити 2 случая на хепатит А, в резултат на което мобилен екип на РЗИ е поставил ваксини на 25 деца от центъра;
– В други поделения на ДАБ са регистрирани и много други случаи на варицела, хепатит и скабиес.
Посочените епидемични взривове не са изчерпателен списък на подобни събития и наличието им частично потвърждава хипотезата, че битовите условия в центровете създават предпоставки за здравни събития.
По отношение на борбата с разпространението на циркулиращия коронавирус, ДАБ стриктно изпълнява националните указания, залегнали в няколко стратегически документа – Решение №325 на Министерския съвет от 14.05.2020 г. за обявяване на извънредна епидемична обстановка, Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците от разпространението на COVID-19 и заповедите на министъра на здравеопазването.
От март до май са преустановени всички организирани масови мероприятия в и извън териториалните поделения на Агенцията, включително образователни, спортни и културни. Стриктно се спазват въведените противоепидемични мерки, в това число е преустановено посещението на учебни занятия, детски градини и провеждането на извънкласни занимания. Забранено е влизането на външни лица в ТП на Агенцията. Здравословното състояние на всички настанени в центровете граждани на трети страни, търсещи международна закрила, се следи ежедневно. Провеждат се регулярни информационни беседи с настанените в ТП кандидати за международна закрила, по време на които се предоставя информация за симптоматиката на коронавируса и начините за разпространение. По време на беседите се акцентира на начините за предпазване и задължителното ползване на хигиенни продукти и дезинфектанти.
В териториалните поделения на ДАБ са осигурени информационни материали за това как да предпазим себе си и околните от коронавируса. Осигурени са лични предпазни средства за служителите на Агенцията, както и дезинфектанти за настанените лица. Редовно се извършва дезинфекция от специализирана фирма. Осъществява се всекидневно термометриране на всички служители и настанени в ТП кандидати за международна закрила.
На 14.05.2020 г. извънредното положение е отменено и се обявява извънредна епидемична обстановка с Решение на МС. Възобновява се провеждането на всички процесуални действия по подадени молби за международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Достъпът до териториалните поделения на ДАБ се осъществява при спазване на противоепидемичните мерки, след измерена телесна температура под 37 °С и при наличието на лични предпазни средства. Лица, търсещи международна закрила, при приемането и настаняването им в ТП се поставят под карантина за срок от 14 дни и се наблюдава здравословното им състояние. Всички останали мерки по хигиена, дезинфекция и информиране продължават да се прилагат.
Заедно с провежданите регулярно беседи с настанените в териториалните поделения, по време на които се предоставя информация за симптоматиката на коронавируса, начините за разпространение, за предпазване и задължителното ползване на хигиенни продукти и дезинфектанти, биват осигурени и информационни материали за COVID-19, включително за горещата телефонна линия на Българския Червен кръст на седем езика относно мерките, предприети от българското правителство и наличната подкрепа.
В отговор на предизвикателствата в периода на извънредно положение и извънредна епидемична обстановка ДАБ създава организация за своевременно настаняване на кандидати за закрила, които до момента са били на външни адреси, но поради създалата се ситуация са загубили своята работа и подслон. Настаняването им в териториалните поделения се осъществява при спазване на мерките за безопасност и процедурните правила в ситуация на разпространяващия се вирус на COVID-19.