Анелия Йотова, МОН: Изключително топъл е приемът в българското училище

Анелия Йотова, МОН: Изключително топъл е приемът в българското училище

Интервю на д-р Ваня Иванова с г-жа Анелия Йотова, главен експерт, Дирекция „Приобщаващо образование“, МОН

Г-жо Йотова, бихте ли се представила за нашите читатели, от колко години сте експерт в МОН, какъв е фокусът на Вашата работа? От колко време работите по въпроси за достъпа до образование на децата, търсещи и получили международна закрила?

В Министерството на образованието и науката започнах работа през 2014 г. Ресорът ми беше достъпът до образование на децата и учениците, търсещи и получили международна закрила – те останаха и първата ми любов. Започвайки работа, миграционният натиск вече набираше сила, 2015-2016 г. беше в апогея си, може би и това е причината, поради която се занимавах по-активно с темата. Преди това са работили други колеги, като с Виктория Кирилова продължаваме да работим в този ресор и досега.

Бихте ли разказала малко повече от Вашата работа, какво се промени от започването Ви до сега? Как оценявате напредъка?

През 2014 г. имаше уредена нормативна рамка по отношение на достъпа и образованието на търсещите и получилите международна закрила. През 2015 г. се оказа, че тази нормативна рамка вече не се вписва. Ситуацията беше съвсем различна. Имахме голям брой ученици, които идваха от различни държави, с различна степен на образование и различни езици. Никой не говореше български език. Нормативната рамка се оказа неработеща в новата ситуация и това наложи създаване на нова нормативна база и практика в училище. По това време влезе в сила и новият Закон за предучилищното и училищното образование, което беше всъщност най-добрият момент, защото новата нормативна база можеше да откликне на нуждите, които имаше в онзи момент за търсещите и получилите международна закрила.

Кое бихте определила като постижения?

Безспорно взаимоотношенията с колегите. Ситуацията, пред която бяхме изправени, създаването на ред за достъп до образование и обучението на търсещите и получилите  закрила не би се случило без доброто взаимодействие с колегите. Със Станислав Георгиев – старши експерт в РУО-София-град, работим още от самото начало, също с  колегите от ВКБООН, с Кина Събева – председател на Българският съвет за бежанци и мигранти, с Иванка Ангелкова – представител на УНИЦЕФ по това време, с Ана Андреева – от ДАБ, с Мариана Стоянова от БЧК. Събрахме се подходящи лица в точното време, за да си свършим работата по най-добрия начин.

По отношение достъпа до образование на търсещите и получилите закрила влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование беше отключващият момент. Той позволи промяна на цялата нормативна рамка, като различните аспекти от темата за образованието на бежанците намериха своето естествено място във всяка наредба.

Какво се случваше на практика в училище в този период?

Всички деца, чиито семейства бяха заявили желание за продължаване на образованието им, бяха записани в училище. Беше им осигурено всичко необходимо и с помощта на неправителствените организации. Провеждаше се допълнително обучение по български език като чужд. Децата, търсещи или получили международна закрила, бяха добре приети в българското училище.

В същото време започнахме провеждането на обучителни семинари с педагогическите специалисти за работа с деца и ученици, търсещи или получили международна закрила, и за преподаване на български език като чужд.  

Поддържаме контакт с училищата, с Държавната агенция за бежанците, знаем колко деца в кое териториално поделение има, познаваме социалните работници, разговаряме с директорите, обсъждаме проблемите и възможностите за тяхното решаване.

Как оценявате достъпа до образование?

От 2014 г. до днес вратите на българските училища са били широко отворени за децата, търсещи и получили международна закрила. Няма момент, в който някое дете да е пожелало да влезе в образователната система, и да не е било прието.

А какво бихте казали за качеството на образованието?

Целевата ни група е прекалено малка, така че когато говорим за учениците, търсещи и получили закрила, ние говорим за конкретните примери, говорим за конкретното дете в конкретното училище. Смятам, че всеки полага максимална грижа за получаване на качествено образование. Примери имаме достатъчно.

Какви са предизвикателствата пред учениците бежанци според Вас?

Силно субективно е, предизвикателството е свързано с възрастта, дали детето е настанено в някое от териториалните поделения на ДАБ, дали е настанено на външен адрес, дали говори български език или не, колко деца в това училище са от териториалното поделение или от неговото семейство, колко деца познава в самия клас, много индивидуални са случаите. Не можем да ги сложим под общ знаменател.

А как подготвяте учителите?

В МОН има отдел „Квалификация и кариерно развитие“, колегите от този отдел отговарят пряко за квалификацията на педагогическите специалисти. Провеждат се обучения в различни сфери. Това, което правим ние в дирекция „Приобщаващо образование“ в последните години, са съвместни семинари с ВКБООН. В зависимост от идентифицираните нужди определяме темата, каним специалисти, но това са обучения, за които не се издават квалификационни кредити. Те са финансирани от ВКБООН. [Виж карето най-долу]

А какво Ви прави впечатление, какво е отношението на учителите към работата с децата бежанци?

Това, което установявам в срещите си, е изключително позитивното отношение на учителите към тези деца. Във всяко училище отзивите са едни и същи – чудесни деца, възпитани, с отношение към образованието. Топлото отношение на учителя прави впечатление, педагогическият опит и познанието му за чуждата култура също са от значение. Във всяко училище има много добър топъл прием към тези деца.

Във все повече училища в София и страната има деца бежанци, разкажете малко повече за ситуацията в страната?

РУО насочва учениците и това е търсена политика, като се съобразяваме и с тяхното желание. Целта, от една страна, е по-пълната интеграция на тези деца: попадайки в българоезична среда, много по-лесно се интегрират, по-лесно усвояват знанията. Докато концентрацията на деца, търсещи или получили международна закрила, от една държава на произход всъщност пречи за тяхната интеграция, така че това е целенасочена мярка. Другото, което се наблюдава, е промяна на отношението към търсещите и получилите международна закрила. Нашето общество е толерантно и все повече показва своята добронамереност. Когато се насочват учениците, целта е да са в района на териториалното поделение, където са настанени.

Как се отрази пандемията върху обучението и на тази група деца?

Може да прозвучи нескромно, но образователната система е тази, която най-адекватно подходи във въпросната ситуация. Изключително бързо. По отношение на децата бежанци също нямаше абсолютно никакъв проблем, те активно бяха включени наравно с останалите български деца. Следяхме ситуацията, подходът е различен в различните училищa, на различните учители, в различните класове, на места обучението се провеждаше в електронна среда, а където беше невъзможно осъществяването на електронно обучение, се носеха материали от образователни медиатори или други педагогически специалисти.

А каква е ситуацията с учебниците по български език?

Министерството на образованието и науката има утвърдена учебна програма по български език за търсещи или получили международна закрила и мигранти, която е предназначена за работа с ученици, които ще изучават българския език като чужд език в условията на допълнително обучение. В часовете по български език се използват учебниците, които се осигуряват от училищата. От 2017 г. за всички ученици, търсещи или получили закрила, са осигурени учебни помагала по български език като чужд, изготвени от Каритас София и финансирани от ВКБООН. Досега не е имало негативна обратна връзка за тях.

Достатъчно ли са допълнителните часове по български език?

Продължителността на допълнителното обучение по български език е определена в Наредба № 6 за усвояването на българския книжовен език, като за отделните етапи броят на часовете е различен. По проект „Подкрепа за успех”, финансира от ОП “Наука и образование за интелигентен растеж”, също се осъществява допълнително обучение по български език и по други учебни предмети.

Какъв е броят на учениците, които завършиха 2019-2020 г.?

97 са учениците в образователната система за 2019-2020 г. Ако се проследи през различните години, броят е относително постоянен. Смятам, че основните стъпки за приема и обучението на децата бежанци в българската система са направени. Работим достатъчно много заинтересовани лица по темата, надграждаме, но това е един взаимен процес. Мотивация трябва да има и в родителите, и в децата, и в учителите, и в нас администраторите, и в гражданския сектор, за да става все по-добро образованието на децата бежанци.

А как виждате участието на родителите?

Родителят обича децата си и иска най-добро за тях. Езиковата бариера е причината за по-слабия контакт между училището и родителя. От друга страна, България не винаги е крайната цел за семейството и това е причината за неактивността от страна на родителите, но със сигурност тези деца са възпитани с уважение към образованието.

А каква е ситуацията с образованието на непридружените деца?

Непридружените деца, търсещи или получили закрила, се нуждаят от целенасочени мерки. Те са прекъснали образованието си, липсва навикът да се ходи на училище, имат различна цел и е необходима целенасочена работа за мотивацията на тези деца. И тогава, когато и те го пожелаят, може да има резултат.

Квалификации на педагогически специалисти за работа с деца и ученици, търсещи или получили международна закрила, организирани съвместно от МОН и ВКБООН

2020 г.

  Добри практики и специфики за работа с деца, търсещи и получили международна закрила, в българската образователна система (1-2 септември 2020 г. – гр. София (Банкя), 3-4 септември 2020 г. – гр. Пловдив)

2019 г.

   Ефективно социално включване на деца, търсещи и получили международна закрила, в българската образователна система (10-11 септември 2019 г. – гр. София (Банкя),  12-13 септември 2019 г. – гр. Пловдив)

2018 г.

  Обучението в училище на учениците, търсещи или получили международна закрила (2-3 април 2018 г. – с. Марково, Пловдив)

  Обучителен семинар за начални учители по темата за толерантността и бежанците (18 октомври 2018 г. – гр. София, 2 ноември 2018 г. – гр. Харманли)

2017 г.

    Специфики при обучението на ученици, търсещи или получили международна закрила по български език като чужд ( 3 обучение по 30 педагогически специалисти – 5-6 април 2017 г. – гр. София., 28-29 ноември 2017 г. – гр. София, 29-30 ноември 2017 г. – гр. Харманли).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *