Момичето, което припомня на децата в Харманли как се играе

Вече шест години англичанката Сейди организира забавления за малките

Центърът на ДАБ в Харманли претърпява доста трансформации от създаването си през 2013 г. до сега: ако в началото хиляди хора живеят в палатки и спят на походни легла в двора, днес едва около 100 души са настанени в ремонтирани блокове с малък парк и детска площадка. Едно присъствие обаче остава непроменено през годините: това на игралното училище на английската доброволка Сейди Класби-Джарус. За тези шест години през шарената класна стая на Сейди минават хиляди малчугани и намират както забавления, така и много обич и топлина.

Историята на самородното училище започва да пише майката на Сейди – Джил, която се мести да живее в село близо до Харманли през 2012 г. Англичанката става свидетел на тежките условия, в които първоначално са принудени да живеят бягащите от войната в Сирия семейства и заедно с друга доброволка от Хасково – Лидия Стайкова, влиза в центъра и започва да носи най-необходимото: храна, дрехи, посуда за готвене. Сейди пристига при родителите си по време на Великденската си ваканция през 2014 г. след първата си година като учител в родна Англия. Това, което вижда в центъра, я шокира:

„Намерих повече от 1000 деца, съвсем различни от тези у дома. Те бяха забравили как се играе“, спомня си Сейди. Тя напуска работа и оттогава до днес живее в Харманли.

Майка и дъщеря постепенно трупат дарения от играчки за най-малките и оборудват първата си детска стая в центъра. „Първоначално стаята беше съвсем простичка с няколко игри, но чиста и спретната. Децата в препълнения лагер нямаха достъп до сигурно и спокойно пространство и ние се опитахме да го създадем“, казва Сейди. Въпреки че броят на малчуганите е голям, англичанката се захваща да ги организира в четири възрастови групи от 4 до 13 г. и да започне основни образователни игри с тях. Тя търпеливо изгражда социални и емоционални умения у възпитаниците си, учи ги как да се държат по време на обучение, на самоконтрол и уважение към ближния.

„Първите четири години аз и майка ми бяхме единствените на терен с децата. Беше истински лудо: имали сме дни, когато сме работили с по над 300 деца“, спомня си тя.

Ситуацията се променя през 2017 г., когато афганистанската учителка Салеха Наими, настанена в центъра, създава училище за афганистанските деца, а малко след това образователен проект започват и Каритас София. През октомври с.г. децата тръгват и в общинските училища.

„Новите реалности ни научиха да работим в екип. По-малкият брой деца ми даде възможност да изградя по-лични връзки с тях и семействата им, да работя по-задълбочено. – споделя Сейди. – Аз истински се радвах, когато моите деца станаха ученици, връщаха се и ми разказваха какво са научили в училище, проговориха български. За много от тях обаче тази адаптация не беше лесна, имаше случаи на обиди, дори удари. Аз се стараех да бъда до тях“.

Днес новата стая на Сейди е пълна с всевъзможни занимателни материали, а училището се издържа изцяло от дарения, които момичето грижливо събира от цял свят. Получава подкрепа чак от САЩ и Австралия. „Има и много българи, които изпращат малки суми и ми помагат. Аз дори не ги познавам, но тяхната подкрепа значи всичко за мен“, казва тя.

Училището на Сейди затваря за първи път заради COVID-19. Когато извънредната обстановка отмине и личните обстоятелства на Сейди го позволяват, англичанката няма съмнения: тя отново ще е сред любимците си.

Тук можете да следите профила на училището във фейсбук.